11.11.2017 г., 22:49

Защо не спиш, сърце?

1.4K 2 12

 

 

 

ЗА­ЩО НЕ СПИШ, СЪР­ЦЕ?

Генка Богданова

 

За­що не спиш, сър­це, ко­га­то вси­ч­ки спят?

Под зве­з­д­но­то не­бе въл­ну­ват те, шу­мят

сред ти­ши­на­та сън­на ме­ч­ти – мо­ре без­дън­но.

Из­га­рят те на кла­да. Раз­пъ­ват те на кръст.

Плам­ти кръ­в­та ти мла­да. Съ­ну­ваш пло­д­на пръст.

И пти­ци­те те ви­кат, зве­з­ди­те те зо­ват.

И сил­ни чу­в­с­т­ва бли­кат, и пе­ят, и звъ­нят...

И ра­ж­дат се ви­де­ния – на чу­в­с­т­ва­та де­ца –

по-яс­ни от зна­ме­ния, от грей­на­ли слън­ца.

Кра­си­ви ка­то цве­те и при­ка­з­на ме­ч­та,

по-вол­ни от кри­ле­те, кръ­жа­щи над све­та...

Въл­ну­ваш се и стра­даш, и пла­но­ве кро­иш,

пре­ли­ва­що от чу­в­с­т­ва не мо­жеш да за­с­пиш.

Не­дей, не­дей при­с­пи­ва чо­ве­ш­ко­то у мен,

със сти­хо­ве и пе­с­ни да сре­щам все­ки ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Меги, Вера!
  • Хареса ми този изблик на чувства.Браво!
  • Много е хубаво, Генка!
  • Скъпи приятели, благодаря ви, че се отбихте, прочетохте и харесахте този стих. Сигурна съм, че и вие, сродни мои души, имате своите будни нощи, в от които преживените и утаени в най -съкровените кътчета на сърцето ви чувства се раждат стиховете.
  • И радостни и тъжни преживявания понякога ни държат будни ,а всеки знае,че утрото е по-мъдро от вечерта...Каквото и да премисляш нощем,разрешението идва сутрин...Да можеш да не измъчваш мозъка и сърцето.....

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...