29.01.2006 г., 19:22 ч.

Защо отново? 

  Поезия
4.0 / 2
1007 0 2
Погледнах през отрехната врата,
Замръзнах, дръпнах се назад.
Отправих поглед пак натам.
О ужас, това бях аз самия.
Той беше седнал в полумрак,
Понесъл в погледа си болка.
Стените бяха негов враг.
А той със поглед ги задържа.
Обърнах се, побягнах бързо.
И бягах, бягах дълго.
Във вкъщи влязох, и тогаз
На място всичко се завърна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелин Митев Всички права запазени

Предложения
  • Във мъртвото вълнение на думите се дави и заглъхва мисълта ми. - Мълчание сравнимо само с лунното. -...
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...

Още произведения »