Погледнах през отрехната врата,

Замръзнах, дръпнах се назад.

Отправих поглед пак натам.

О ужас, това бях аз самия.

Той беше седнал в полумрак,

Понесъл в погледа си болка.

Стените бяха негов враг.

А той със поглед ги задържа.

Обърнах се, побягнах бързо.

И бягах, бягах дълго.

Във вкъщи влязох, и тогаз

На място всичко се завърна.

То кротко спеше на кълбо

До него милата му майка.

Целунах и завих ги аз

И седнах в близкото кресло.  

Отдъхнах, замислих се

За тази празна стая,

Но можех само да гадая.

Дали наистина бях аз.

Така в догатките унесен

Подпрях напрегната глава

От топлото на някъде понесен

Заспал съм бързо на мига.

От звук събуден, очи отварям

И погледа в стените връщам

За миг поглеждам през вратата

Защо пак тука него зървам.

Без глас му казвам - бягай

При тях веднага се върни

И моля ти се, не заспивай.