Защо пеят петлите
Луната, тази вечер спря отсреща
и на комина седна да почине.
На нея също беше и горещо,
а може и да търсеше причини.
Видя ме на балкона и засвети.
За разговор подканяше ме сякаш.
Започнах пръв с напиращи куплети,
а тя, като във зала на спектакъл.
Попива ме и цялата сияе.
Събра звездите за да светлопляскат.
Видях я, лунатично да мечтае.
Мечтите се познават само в блясъка...
И вечерта разтвори се от изгрева.
Луната се надигна да си ходи.
Петлите до пресипналост не спираха
да искат още в моят свят да бродят.
Но аз с луната само разговарям!
Душата спи, когато слънце грее.
Прибирам се, вратата си затварям.
Петлите пеят, за да се живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
