Защо пеят петлите
Луната, тази вечер спря отсреща
и на комина седна да почине.
На нея също беше и горещо,
а може и да търсеше причини.
Видя ме на балкона и засвети.
За разговор подканяше ме сякаш.
Започнах пръв с напиращи куплети,
а тя, като във зала на спектакъл.
Попива ме и цялата сияе.
Събра звездите за да светлопляскат.
Видях я, лунатично да мечтае.
Мечтите се познават само в блясъка...
И вечерта разтвори се от изгрева.
Луната се надигна да си ходи.
Петлите до пресипналост не спираха
да искат още в моят свят да бродят.
Но аз с луната само разговарям!
Душата спи, когато слънце грее.
Прибирам се, вратата си затварям.
Петлите пеят, за да се живее.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
