Защо да пишем? Ето го въпроса.
Лъжем си акълеца защото.
Всъщност стиховете ни какво са?
Сламки за удавници в живота.
Книжни лодки. Колко им товара!
Думите тежат. И са излишни.
Ала отвъд, при немите въздишки,
по една въздишка да прекарат –
пак е нещо.
Затова и пишем.
© Райчо Русев Всички права запазени