18.12.2012 г., 17:20

Защо пишем

1.1K 0 17

Защо да пишем? Ето го въпроса.

Лъжем си акълеца защото.

Всъщност стиховете ни какво са?

Сламки за удавници в живота.

 

Книжни лодки. Колко им товара!

Думите тежат. И са излишни.

Ала отвъд, при немите въздишки,

по една въздишка да прекарат –

пак е нещо.

Затова и пишем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих във всяко отношение!
  • Пишем, пишем, а защо ли?
    Много просто, затова:
    В този свят лъжлив с неволи
    коня си да подкова!

    Твоя Пегас винаги е подкован с думи, Райчо! Няма да го оставиш в калта, я!? Поздрав!
  • Ако човек не може да не пише,
    макар да не реди куплет,
    над листа само да въздиша,
    душа той носи нежна на поет!

    Може би за това пишем, Райсън, защото не можем да не пишем!!
  • Прав си, Райсън,-лъжем си акъла
    с толкова неистини обсипани,
    и от предпазливост да не хлътнем
    По-добре на себе си сами
    опашата някаква игрива
    да измислим и да сътворим.
    И на нас да е по-малко криво,
    пък и другите да разведрим...

    Виж как ме разведри(вдъхновяващо)Весела Коледа!
  • Продължавай да ни радваш и пиши !!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...