Dec 18, 2012, 5:20 PM

Защо пишем

  Poetry » Other
1.1K 0 17

Защо да пишем? Ето го въпроса.

Лъжем си акълеца защото.

Всъщност стиховете ни какво са?

Сламки за удавници в живота.

 

Книжни лодки. Колко им товара!

Думите тежат. И са излишни.

Ала отвъд, при немите въздишки,

по една въздишка да прекарат –

пак е нещо.

Затова и пишем.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих във всяко отношение!
  • Пишем, пишем, а защо ли?
    Много просто, затова:
    В този свят лъжлив с неволи
    коня си да подкова!

    Твоя Пегас винаги е подкован с думи, Райчо! Няма да го оставиш в калта, я!? Поздрав!
  • Ако човек не може да не пише,
    макар да не реди куплет,
    над листа само да въздиша,
    душа той носи нежна на поет!

    Може би за това пишем, Райсън, защото не можем да не пишем!!
  • Прав си, Райсън,-лъжем си акъла
    с толкова неистини обсипани,
    и от предпазливост да не хлътнем
    По-добре на себе си сами
    опашата някаква игрива
    да измислим и да сътворим.
    И на нас да е по-малко криво,
    пък и другите да разведрим...

    Виж как ме разведри(вдъхновяващо)Весела Коледа!
  • Продължавай да ни радваш и пиши !!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...