"Защо са тъжни хората попита" - изпратено до Чар
Рисувам мойта тъга.
В пастелени тонове.
Цветове сиво-зелени.
Рисувам мойта мечта.
Огньове и стонове.
Контрасти.
Навярно вродени.
Мисълта прави.
Малки сълзи.
Които тялото.
Изопачава.
Емоцията тръгва.
По пътя боли -
Лавинообразна представа…
Не винаги има.
У мене тъга.
Тъгата е моето име.
Това е като.
Да се казваш Любов.
Но никой от теб.
Да не взима.
Навярно прозряла.
Някаква истина.
За рая изгубен разбирам.
В рождение спряло.
Там някой измисля ме.
Свободна не съм.
Да избирам…
- ТЕ тъжни защо са?” -
Той ме попита.
Ами… редят се
Сълзи… върхове..
В такива въпроси.
Смисъла скрит е.
Там пише ПОДОБНИ!
А не богове!!!
Рисувам мойта тъга…
Че някак разминах се.
С друго време, място.
И начин…
За двама света…
Сезонно разлистване…
ПАК ВЯРВАМ.
…
Тъжа.
Но не плача!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
