Защо се върна
Защо се върна
Върна се
и аз повярвах.
Там във синевата
проблясна пак зората.
Люлякът разцъфна,
пих от аромата.
Пролетта се върна,
цъфнаха цветята.
Любовта е сляпа,
всичко тя прощава.
Човека тя не вижда,
на обич се надява.
Върна се, защо ли?
Върна се да вземаш.
Любовта се моли:
да не я отнемаш.
Празнота почувствах,
ограби ми душата.
Люлякът повехна,
клюмнаха цветята.
Върна се
и аз повярвах.
Там във синевата
проблясна пак зората.
Люлякът разцъфна,
пих от аромата.
Пролетта се върна,
цъфнаха цветята.
Любовта е сляпа,
всичко тя прощава.
Човека тя не вижда,
на обич се надява.
Върна се, защо ли?
Върна се да вземаш.
Любовта се моли:
да не я отнемаш.
Празнота почувствах,
ограби ми душата.
Люлякът повехна,
клюмнаха цветята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
