Oct 2, 2007, 10:14 AM

Защо се върна

  Poetry
746 0 7
Защо се върна

Върна се
и аз повярвах.
Там във синевата
проблясна пак зората.

Люлякът разцъфна,
пих от аромата.
Пролетта се върна,
цъфнаха цветята.

Любовта е сляпа,
всичко тя прощава.
Човека тя не вижда,
на обич се надява.

Върна се, защо ли?
Върна се да вземаш.
Любовта се моли:
да не я отнемаш.

Празнота почувствах,
ограби ми душата.
Люлякът повехна,
клюмнаха цветята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...