Защо си само спомен
ТЕБ - нима думи ще намеря да опиша?
Акорди, тръпнещи от истинна различност
като музика творят те. Епитети неми и излишни,
бледнеят - ти цяла си безсмъртна поетичност.
Душата твоя, тя осмисля миража за безкрай.
Криле подирих в бездните от светлина.
И в странността на твоя кротък идеал
очи прогледнали познаха що е доброта.
Красиво е с усмивка света да озариш.
Истинско, да заплачеш и от болка чужда.
Непонятно - без замяна себе да дариш.
Велико да простиш злостта ненужна.
Това си ти - любовта избрала за обител.
И всеки допир до твоя свят благословен е.
Верността познава сал единствен жител.
И в миг неземен ти се спря до мене.
Усещах как диханието оживява и съня.
Мир възцари в деня ми празно неспокоен.
Аз влязох в твоя свят, за да се преродя...
да стана по-добър и зарад тебе по-достоен.
В мен от кал... душа човешка сътвори.
С нея ще обичам вчера, утре и след сетния си ден.
Без страх дойде и всичко свое ми дари.
Знаела си!
Животът миг е... ала вечен, ако бъде споделен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Борисов Всички права запазени