Защо си само спомен

ТЕБ - нима думи ще намеря да опиша?

Акорди, тръпнещи от истинна различност

като музика творят те. Епитети неми и излишни,

бледнеят - ти цяла си безсмъртна поетичност.

Душата твоя, тя осмисля миража за безкрай.

Криле подирих в бездните от светлина.

И в странността на твоя кротък идеал

очи прогледнали познаха що е доброта.

Красиво е с усмивка света да озариш.

Истинско, да заплачеш и от болка чужда.

Непонятно - без замяна себе да дариш.

Велико да простиш злостта ненужна.

Това си ти - любовта избрала за обител.

И всеки допир до твоя свят благословен е.

Верността познава сал единствен жител.

И в миг неземен ти се спря до мене.

Усещах как диханието оживява и съня.

Мир възцари в деня ми празно неспокоен.

Аз влязох в твоя свят, за да се преродя...

да стана по-добър и зарад тебе по-достоен.

В мен от кал... душа човешка сътвори.

С нея ще обичам вчера, утре и след сетния си ден.

Без страх дойде и всичко свое ми дари.

Знаела си!

Животът миг е... ала вечен, ако бъде споделен.