ТЕБ - нима думи ще намеря да опиша?
Акорди, тръпнещи от истинна различност
като музика творят те. Епитети неми и излишни,
бледнеят - ти цяла си безсмъртна поетичност.
Душата твоя, тя осмисля миража за безкрай.
Криле подирих в бездните от светлина.
И в странността на твоя кротък идеал
очи прогледнали познаха що е доброта.
Красиво е с усмивка света да озариш.
Истинско, да заплачеш и от болка чужда.
Непонятно - без замяна себе да дариш.
Велико да простиш злостта ненужна. ...