Помниш ли как започна всичко?...
Помниш ли какви глупаци бяхме?
Нощем как почти не спяхме...
Гледахме небесните звезди и живеехме в мечти.
Но всичко се промени...
Защо живота с нас се подигра?
Защо тогава тръгна, защо умря?
Липсваш ми ужасно много.
Замина а дори и не каза "СБОГОМ".
Сега те няма и в душата ми зее яма...
Мисля само за теб и за последния ни ден.
Сърцето ми все още е твое, не мога без теб, обич моя!
Толкова съм сама без теб, сега всяка минута е като век...
Правя опити да дойда при теб сега, но не идва при мен смъртта...
Побърквам се така, единственото ми спасение от този Ад е смъртта!