13.11.2005 г., 21:37

Защо съм прокълната, Господи?

1.1K 0 3
             И този път при тебе
                     идвам Господи,
             но не смирена и с молитви.
             Аз искам да изкрещя
                       в лицето ти
             въпросите, оставащи без отговор.
             Защо съм прокълната, Господи?
             Пред теб се кланях не веднъж.
             Пред теб душата си разголвах, 
             на теб се молех кой ли път.
             На тебе вярата си дадох,
             пред теб покаях се -
                               къде сгреших?
             Защо отнемаш любовта ми,
             защо разкъсваш ми плътта?
             Ако душата ми е туй,
                           което искаш -
             направо я вземи, не ме щади.
             Да беше ме замерял с камъни -
             по-малко щеше да ме заболи.
             Аз бих понесла
                     хиляди страдания,
             но не и да живея в самота.
             
             Върни ми, Господи,
                   върни ми я!
             За сетен път те моля -
               върни ми Любовта.
            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....