И този път при тебе
                     идвам Господи,
             но не смирена и с молитви.
             Аз искам да изкрещя
                       в лицето ти
             въпросите, оставащи без отговор.
             Защо съм прокълната, Господи?
             Пред теб се кланях не веднъж.
             Пред теб душата си разголвах, 
             на теб се молех кой ли път.
             На тебе вярата си дадох,
             пред теб покаях се -
                               къде сгреших?
             Защо отнемаш любовта ми,
             защо разкъсваш ми плътта?
             Ако душата ми е туй,
                           което искаш -
             направо я вземи, не ме щади.
             Да беше ме замерял с камъни -
             по-малко щеше да ме заболи.
             Аз бих понесла
                     хиляди страдания,
             но не и да живея в самота.
             
             Върни ми, Господи,
                   върни ми я!
             За сетен път те моля -
               върни ми Любовта.