13 нояб. 2005 г., 21:37

Защо съм прокълната, Господи?

1.1K 0 3
             И този път при тебе
                     идвам Господи,
             но не смирена и с молитви.
             Аз искам да изкрещя
                       в лицето ти
             въпросите, оставащи без отговор.
             Защо съм прокълната, Господи?
             Пред теб се кланях не веднъж.
             Пред теб душата си разголвах, 
             на теб се молех кой ли път.
             На тебе вярата си дадох,
             пред теб покаях се -
                               къде сгреших?
             Защо отнемаш любовта ми,
             защо разкъсваш ми плътта?
             Ако душата ми е туй,
                           което искаш -
             направо я вземи, не ме щади.
             Да беше ме замерял с камъни -
             по-малко щеше да ме заболи.
             Аз бих понесла
                     хиляди страдания,
             но не и да живея в самота.
             
             Върни ми, Господи,
                   върни ми я!
             За сетен път те моля -
               върни ми Любовта.
            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...