Nov 13, 2005, 9:37 PM

Защо съм прокълната, Господи?

  Poetry
1.1K 0 3
             И този път при тебе
                     идвам Господи,
             но не смирена и с молитви.
             Аз искам да изкрещя
                       в лицето ти
             въпросите, оставащи без отговор.
             Защо съм прокълната, Господи?
             Пред теб се кланях не веднъж.
             Пред теб душата си разголвах, 
             на теб се молех кой ли път.
             На тебе вярата си дадох,
             пред теб покаях се -
                               къде сгреших?
             Защо отнемаш любовта ми,
             защо разкъсваш ми плътта?
             Ако душата ми е туй,
                           което искаш -
             направо я вземи, не ме щади.
             Да беше ме замерял с камъни -
             по-малко щеше да ме заболи.
             Аз бих понесла
                     хиляди страдания,
             но не и да живея в самота.
             
             Върни ми, Господи,
                   върни ми я!
             За сетен път те моля -
               върни ми Любовта.
            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...