Защо създаде ни...
Защо създадени сме да обичаме?
Да чувстваме и болка и страх.
И истината вече не изричаме,
а пазим в тайна всеки наш грях.
Защо така създаде ни? Кажи ми?
Да ни боли когато губим?
Да се радваме на чуждо зло ли?
Или просто да загубим?
Нима не губим всичко във момента,
когато се нуждаеме най-силно.
Нима живота ни е само лента,
която назад да върнеш, е лесно.
Не зная някъде това да е възможно -
може би в нечути още светове.
Не мисля също, че ще ни е нужно -
то няма отговорите да ми даде.
Макар че няма да те чуя. Питам.
Чувства! Защо със тях ни надари?
Защото знам, макар да го обичам,
все някога сърцето ще ме заболи...
Защо създаде ни такива???
Да чувстваме и болка и страх.
И истината вече не изричаме,
а пазим в тайна всеки наш грях.
Защо така създаде ни? Кажи ми?
Да ни боли когато губим?
Да се радваме на чуждо зло ли?
Или просто да загубим?
Нима не губим всичко във момента,
когато се нуждаеме най-силно.
Нима живота ни е само лента,
която назад да върнеш, е лесно.
Не зная някъде това да е възможно -
може би в нечути още светове.
Не мисля също, че ще ни е нужно -
то няма отговорите да ми даде.
Макар че няма да те чуя. Питам.
Чувства! Защо със тях ни надари?
Защото знам, макар да го обичам,
все някога сърцето ще ме заболи...
Защо създаде ни такива???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Илчева Всички права запазени
