Дочувам плач в мрака.
Може би твоето момиче отвън на прага чака.
С тъжни, сини очи, тя сега пред теб седи.
Защо я нарани?
Лесно ли ти беше, кажи?
Мечтите нейни ти разби.
Сърцето, лудо биещо, може би ще спре да тупти.
А ти я нарани.
Лесно ли ти беше, кажи?
Защо така постъпи ти?
Нищо не спести.
Обиди, кавги, лоши думи – това ли остана помежду ви?
А любовта голяма, май вече я няма.
Лесно ли ти е, кажи?
Защо така постъпи ти?
© Мария Костадинова Всички права запазени