Защо така /въпрос към теб/
Защо така /въпрос към теб/
Съдбата с мен шега си прави,
щом да ме срещне с теб определи.
Към изпитание ме тя отправи:
душата моя в огън да изпепели.
Как точно в този миг на мъка,
когато моето сърце кърви,
пристигна ти и в мене тръпка
от твоите думи се роди.
Това са думи, просто думи,
изречени във миг на самота,
но се загнездват във ума ми,
щом влагам чувство и душа.
Горят и дращят на дълбоко -
изгубвам свойта същност ,аз.
Опитвам се да съм високо,
но падам в плен на твоя глас.
Дали,защото с мен говориш
зад този таен параван ,
та няма как във мен да видиш
срама от комплекса ми голям?
Или, защото виждам в тебе:
доверие и знак за доброта,
спонтанно те приех,За мене:
приятел , сродна си душа.
Не знам защо, но друго зная -
от всичко много ме боли.
Да наранявам никой не желая,
не искам да изричам и лъжи.
Аз искам да ти кажа само:
да знаеш, че сега и занапред,
предлагам ти другарско рамо.
Ти сам реши дали е то за теб.
07.05.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Катя
