Защото
Защото опустява
безлирично времето,
премито в недоверие
и премълчани истини,
и затова с нахъсан крясък
във сърцето
с безмълвие редя
заглъхналите рими.
Защото
все ми идва в повече
да коленича
пред измислени герои,
да си представям
свят, във който
е принцът ми,
облечен в нови роли.
И затова
се свивам във черупка,
която по калъп е
и не стяга.
От мидата
се ражда перличка.
от мене - тишина,
която ми приляга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
