Защото опустява
безлирично времето,
премито в недоверие
и премълчани истини,
и затова с нахъсан крясък
във сърцето
с безмълвие редя
заглъхналите рими.
Защото
все ми идва в повече
да коленича
пред измислени герои,
да си представям
свят, във който
е принцът ми,
облечен в нови роли.
И затова
се свивам във черупка,
която по калъп е
и не стяга.
От мидата
се ражда перличка.
от мене - тишина,
която ми приляга.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
