KLAAS (Валери Янев)
33 128
14.04.2008 г., 11:20 ч.

Защото... 

  Поезия » Философска
1383 0 21

Слънцето умира с малко думи,

вината нежна е и лека - като ден.

Във гръб убивам с лесните куршуми

(и себе си убивам - но пред мен).

 

В затвор лежах - защото те обичах,

смъртта гостуваше във тесния ми двор.

Оцелях без сълзи - като се отричах,

(разбрах какво е, мъжки кръгозор).

 

Намерих смисъла в това да съм безсмислен,

обърнах болката в молитва за живот.

Измислих ролите в сценария прелистен

(за мен палача кръвен - ти си кукловод).

 

И теб намерих - беше самодива,

а онзи изнасили те - но чисто.

Постъпка грешна? Не! Правдива.

Гилотината поиска! Беше поривисто.

 

Решетките са бели, щом си празен,

не съжалявай - ще докоснеш клони.

Профилът от влага е премазан,

анфасът грее - той сега се моли...

 

Спокоен съм - ужасно съм спокоен,

страхът разпадна се на ириси в окото.

След време ще съм само дъх покоен,

а всеки спомен свършва със "защото"...

© Валери Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??