Защото ме сравни със боговете,
разлях се на капки удоволствие,
изпарена в небесата,
до равност с тях се възгордях.
Защото ме превърна във изкуство,
разложих се със светлината,
разплисках волно всеки измечтан
нюанс, отново искам да ме нарисуваш.
Защото изкова ме в ювелир,
разтопих се в жила злато,
върнах се към недрата на земята,
за да ме откриеш и моделираш пак!
И пак!
И пак!
И пак!
И пак...
© Misteria Vechna Всички права запазени