11.10.2017 г., 21:19

Защото

487 0 1

Защото ме сравни със боговете,
разлях се на капки удоволствие,
изпарена в небесата,
до равност с тях се възгордях.

Защото ме превърна във изкуство,
разложих се със светлината,
разплисках волно всеки измечтан
нюанс, отново искам да ме нарисуваш.

Защото изкова ме в ювелир,
разтопих се в жила злато,
върнах се към недрата на земята,
за да ме откриеш и моделираш пак!

И пак! 
И пак! 
И пак!
И пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...