Защото ме сравни със боговете,
разлях се на капки удоволствие,
изпарена в небесата,
до равност с тях се възгордях.
Защото ме превърна във изкуство,
разложих се със светлината,
разплисках волно всеки измечтан
нюанс, отново искам да ме нарисуваш.
Защото изкова ме в ювелир,
разтопих се в жила злато,
върнах се към недрата на земята,
за да ме откриеш и моделираш пак!
И пак!
И пак!
И пак!
И пак...
© Misteria Vechna All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
