Петър1 (Петър Димитров)
78 4695
25.02.2024 г., 6:03 ч.

Защото 

  Поезия
131 2 2

Защото много те обичам,

забравих твоите очи.

Защото страшно ти приличам,

и ти си аз, а аз съм ти.

Защото искам те безкрайно,

завинаги, и вечно в мен.

Защото пазя всяка тайна:

жена съм аз, ти мъж си в плен.

 

Затуй очите ми са твои,

душата, и сърцето цяло.

А думите ти - само мои.

Далеч от мен е твойто тяло.

Затуй си мой и няма край,

дали е имало начало?

Защо обичам те без край?

Защото си ми огледало.

 

Защото много те обичам,

забравих твоите очи.

Защото - влюбено момиче,

не искам все да ме боли,

че ти си толкова далече...

Прости ми, и ме забрави.

Душата ти е моя вечно,

но няма да ме имаш ти.

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??