Петър1

86 резултата

Забравата е ново щастие

Мълчат камбаните на словото -
*пълчища от любими ме обгръщат -
възпявам електрическото тяло,
а аз самият невъзпят съм.
Мълчат и смелите, когато: ...
166 2 6

Бързо беше

Бързо беше:
влюбихме се,
и обичахме се бързо.
И детето ни порасна бързо.
Аз не знам кога, ...
244 1 10

Тихи улици

Тихи нощни улици:
стъпки отшумели -
жълти листи по паважа.
Аз вървя, запалвам си цигара -
къдравият дим обгръща ме, сияе: ...
233 1 3

Безследно

Безследно неизчезнал ще се върна,
за да оставя в лятото следа.
Тук всяка непогалена вълна
очаква мен и моята прегръдка.
Морето е завинаги мечта. ...
238 5 7

Вероятно

Вероятно някой го е казвал;
може би са писали преди;
сигурно банално и нахално
писаното ще ви прозвучи:
истини безумни и витални ...
155 1

Цялата ми любов

Цялата ми любов
и малко тъга
ще полетят в небето,
колесницата на Хелиос
ще им е дом ...
315 2 7

Отнякъде понякога

Задъхана неспирна
плете на дните плитката
съдбата непокорна:
отнякъде понякога
самотен вятър идва, ...
241 1

Заглавие

Ден беше,
после нощ дойде -
тогава.
Звездите бяха същите,
но други. ...
258 2

Защо ли са живели?

От срам и безучастия,
при липса на участие
безкрайното очакване
убива - недочакали
след толкова страдание ...
323 4 4

Душата ни

Тези тъжни руини,
които някой
някога
е построил,
а друг ...
437 7 8

Хаотични размисли

(В памет на Георги Рупчев)
Бяха времена, когато кражбата беше нормално явление, защото с една заплата как се живее? После се оказа, че кражбата е престъпление, понеже вече нямаше какво да се краде. Освен идеи, но старите вече бяха умрели, тези - на средна възраст - уморени и затъпели, а на младите н ...
352 2 3

Ягодова луна

Луната - ягодова
гледали сме
някога,
а може би било е снощи.
Разменяли сме погледи - ...
332 1 4

* * *

Защо боли
не би разбрал
ако не си го имал в себе си
необозримото
неповторимото ...
271

Като виелици, като лавини

След всичките тези години,
като виелици, като лавини
преследващи мечтите ни
те поучават ни
и ни предпазват, ...
340 3 5

В морето и луната му

В многозначността на липсващите
и налични думи - може би мълчания;
в сричките на идващото лято -
раздробено на съставните си части,
които (се надяваме) ще съберем, ...
445 3 4

1984

Още ехо!
Още сняг!
Още скали,
и остри върхове!
Назад са пропасти невярни, ...
347 2

Днес-2

И не защото немощни сме,
и спасител търсим,
и не защото в него силно вярваме -
навярно в себе си погребали сме
нещо чисто, свято, ...
413 4 8

Сива като плачещо небе

Рано е, а вън вали.
Капките със миговете се надбягват -
ударите на сърцето заглушават,
а светът се е превърнал в тъжна локва -
сива като плачещо небе.
421 5 5

Въпроси

Дали ще трябва
да умре добрият,
за да го запомнят?
Или те
по навик - ...
482 5 9

* * *

Затихна силата на лятото
и огнените му вълни потеглиха на север.
Видях в далечината зимата
красива
като сняг и лед. ...
449 2 4

Голи

“И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито…”
Фиеста - Жак Превер
А ние - млади и съвременни
лежахме голи ...
509 2 3

Някога някъде

Боже, колко сме велики!
Колкото теб, Боже,
и колкото светлината,
с чиято скорост пътуват
нематериалните ни тела: ...
480 2 8

Яворов е арменски поет

Преди доста години попаднах на един вестник, издание на арменската общност в България.
Вестникът се казваше „Арарат”, не зная дали се издава все още. Беше интересно композиран - статиите бяха написани както на арменски, така и на български език. Там открих една статия на бургаския учен, писател-фант ...
668 3 13

В бялосиньо

снегът блести
той светлината отразява
синьобяла
над нас
се смее слънцето ...
450 1

Градът ще пази сенките

Служителят във офиса;
чистачът и шофьорът;
пекарят и ченгето;
и младите по улиците -
заблеяни във телефоните - ...
517 3

Довсякога

Във свое време
в чашата уиски
или пък във бутилка вино
но червено
като кръв и истина ...
485 1 3

Тарас Булба по холивудски

Холивудската версия от 1962 г. на известния роман от Гогол - “Тарас Булба” представя Тони Къртис в ролята на Андрей Булба - един от синовете на Тарас. В продукцията на Метро Голдуин Майер не участва нито един руснак, или украинец, или поне аз не видях такъв в надписите, с изключение на две имена на ...
690 2 16

* * *

Когато дните ти се сливат,
а нощите будуват още,
тогава виждаш как сънят ти
стича се по мокрия прозорец -
превърнал се във пареща сълза.
458 4 4

Никога някога

Някога до морето ходехме -
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха,
докато намерим джапанките. ...
569 6 12

Пропуснатите изгреви

Пропуснатите изгреви ме парят,
какво изпуснах златото да търся?
Изгаряше ме лятото,
до болка ме изгаряше
и този миг, ...
654 3 6

Глупак на прага

Втурнало се всичко живо да пише. Да рисува и музицира. Да се надпреварва кой е по-добре гримиран, татуиран, пиърсиран.
Аз пък не искам да си пробивам носа както навремето циганите пробиваха носовете на панаирджийските мечки. Горките животни. Не искам някой да ми рисува рози и револвери, китайски йер ...
839 8 17

Отживели

Мостовете,
които цял живот градим
са отживели:
стъпки хорски -
калдъръмените тропоти; ...
607 5

Пробуждане

Събудих се рано, сред нощите ще да е било, не погледнах часовника на неизменния телефон, който се беше изтегнал най-нахално върху нощното ми шкафче, но прозорецът ми беше тъмен. В просъница ми се яви едно стихотворение на Смирненски, в целия му блясък се яви, без да имам и най-малка идея защо точно ...
907 1 4

Брегът

Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
882 4 9

На тази магистрала

Съдбовни вдъхновения
настъпили са пътя
ветреят се дърветата
не мърдат и не бързат
А ние сме задръстени ...
775 6

Един все още полужив класик

Не си на думите отдаден
ти - роб, не техен господар.
Едва ли си за тях създаден -
пилееш щедрия им дар.
Навирил нос в небе високо ...
394 3 9

В ръцете на Бога

Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми е къс ...
870 2 9

Как се издигаха, Боже

Как се издигаха, Боже, и все по-нагоре:
великолепни,
красиви -
недостижими!
А ние - в земята: ...
860 3 4

Следи

Следи оставяме по пясъка,
но мигом ги вълните заличават.
“Защо ли сме живели?” - ще попиташ.
За да оставяме добри следи.
720 3 4

Въздъхват розите

Въздъхват розите
по малки принцове
а още пролет е
на май средата
молят се ...
776 3 2