Петър1

52 резултата
  • Къщата с ягодите

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Само ягодите не умират,
    те запазват паметта.
    Тук са спомените, и извират:
    младостта и радостта.
    Тук са стълбите, капителите стари, ...
      117  14 
  • Ударна вълна

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    на покрива
    по стълбите
    с трохички рохки
    пълно е
    не спи ...
      64 
  • Преживелици

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Първото изречение. Най-трудното. Началото, за което ще завържем въжето на разказа.
    Малко пресилено е това завързване. Но все пак...
    Пътувам. В междуградска маршрутка. Маршрутка е, понеже пътува по маршрут. А междуградска...досетихте се. Излизаме от областния град, казва се Бургас. Шофьорът, мургав б ...
      143  12 
  • Камъкът

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Докосваш
    леко
    този топъл камък:
    и той живял е,
    някога отдавна. ...
      104 
  • Илюзия

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия » Любовна
    Ако обичаш,
    всичко ще простиш.
    Ако сърцето ти
    за него бие,
    то ще проговори. ...
      128 
  • Оставаш

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    > На писателя Георги Стоев:
    >
    > за смелостта
    >
    > и мъжеството, ...
      89 
  • Голямото плюскане

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Есета
    Голямо плюскане е, да знаете.
    Вече тридесет години ще станат, наближава денят.
    Първо бяха площадите. Беше еуфория и мийтинги, бяха песни и бурни възгласи. Възгласите бяха подобни на онези, отпреди, когато под строй пак викахме. Все пак, имаше разлика, на мийтингите викахме свободни, все още не съвсе ...
      83 
  • 4.50

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Докарали го с камион. Разтоварили камиона в някой голям склад. Доставили го в големия магазин, в моя квартал, откъдето го купих преди малко.
    Зряло гроздето, на някой асеновградски баир, или в пловдивските долини. Събирало слънчеви лъчи, засмуквало сладост от земята. Наесен, нечии работни ръце откъсн ...
      137 
  • Английски дневници: Свети Илия от Лестър

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Появи се един ден на вратата на дома ми. Не приличаше никак на светец. Просто един мъж на средна възраст, висок и слаб. Пушеше много. Пихме кафе, говорихме си. Казвал се Илия. А аз се казвам Петър. Все имена на светци, вероятно съвсем неподхождащи на обикновени люде като нас.
    После, един ден пак дой ...
      84 
  • Български дневници: 10 стотинки

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    „Странно хлапе, да откаже пари за сладолед. Сега ще трябва да тичам, за да го хвана този моя мискинин. Краката така ме болят, проклетият ревматизъм. А и сърцето се обажда. Дано по-скоро се наиграе малкият, че да се прибираме и да си полегна. А и започва да става горещо.” – мислех си, докато преследв ...   93 
  • Чули - недочули

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Есета
    Чули-недочули, и започнали да говорят. Ами ще говорят, я, мигар са мълчали, сто години. То годините не бяха точно сто, къмто седемстотин бяха. Все робски времена, все страдателни години. Е, сега е друго, сега сме свободни, да говорим. Казва ми една, онзи ден, казва ми, как на нас, българите, все няк ...   83 
  • Български дневници: Убиец

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Прибра се у дома. Завари брат си в същото състояние, в което го остави, преди да излезе. Напоследък момчето почти всеки ден беше в това състояние. Нещо като полусън, постоянно пушеше, пръстите му бяха пожълтели и изгорени от огънчето на цигарите. Заспиваше, докато пуши, цяло чудо беше, че не беше за ...   116 
  • Английски дневници: Пъстри парченца счупено стъкло

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Понякога, късно вечер излизам да пуша на двора. Една вечер, докато пушех чух неясен шум. Почудих се откъде идва, исках и да разбера на какво ми прилича шумът. Бяха стенания на жена, която прави любов. Звуците идваха от къщата на съседа Стийвън, който живее отсреща. Съседа Пол го знаете, разказвал съ ...   134 
  • Another

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Аудио Прочити » Прочит - поезия
    Another morning, January frost is out.
    Another lake of dreams I need to cross.
    Another hope is slowly going
    to be swallowed up, or fade away.
    And I am going to remember, ...
      249  12 
  • За зимата, за Радичков и за Родината.

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Нещо ми е писнало напоследък.
    Писнало ми е от фалшиви герои и от истински мръсници.
    Но да карам поред, както аз си знам.
    Ще започна с българската жена.
    Българската жена е най-изумителното същество, което може да срещнете на тази планета! ...
      124 
  • Български дневници: Купете си вафли

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Галата, Недко Секса, Ачинката, Дядката и още няколко други вървим през полето. Лято е, пече та се не трае. Тревата изгоряла, добре, че има по някое дърво, да се крием под сянката. На бригада сме, лятна, строим окопи за Родината. Тези, горните са стари войници, чакат да се уволнят септември, а аз съм ...   126 
  • Животът е фиеста

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Не толкова далече,
    просто вчера,
    и слънцето е там,
    изгрява и лудува,
    навсякъде е лято, ...
      120 
  • Български дневници:Нищо необичайно не се е случило

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Нищо необичайно не се е случило.
    Ще мине още един ден, после ще мръкне. В неделя, по празник, и на опело камбани повече няма да бият. Така е тя вече. Стана най-лошото. Оскотяхме, а скота и него го няма вече. Човекът стана по-долен и от скот, измира по тази земя човекът. Но нека ви разкажа, каквото з ...
      140 
  • До този знак

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Ти ще вървиш напред,
    а миналото ще те дърпа,
    какво е бъдещето аз не знам.
    ти ще вървиш,
    а аз до онзи знак, ...
      148 
  • В нощ като тази

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    В нощ като тази,
    когато
    пиеш вино, сам,
    когато
    си обгърнат от мълчания, ...
      236  12 
  • Бях там

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Бях там, когато те разпъвахме,
    бях между първите, които се отказаха от теб.
    Бях там, когато после ти възкръсна,
    подминах те, а после - засиях.
    Но нищо не разбрах. ...
      158 
  • Лозница на брега

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Лозница на брега,
    пътека в думите:
    разумните, безумните, и кротките,
    невидими са,
    само котките, ...
      147 
  • Български дневници: Защото липите цъфтяха

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Беше просто една лятна вечер. Горещо, тягостно време. Липите пред къщата ни, а и онези - по протежение на цялата улица бяха нацъфтяли, не се дишаше от сладкия им аромат. Значи - юни ще да е било. Рано беше за смокини, но в морето вече беше излязъл сафридът. По плажа се разхождаха хора с оскъдно обле ...   209  15 
  • Ти знаеш

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    ти, наша любов,
    събудила днес тишината,
    ти, наша любов,
    красива си, пожелана,
    ти, наша любов, ...
      202 
  • Ще изтръгнем

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    На Борис Виан
    Ще изтръгнем всички сърца.
    Без изключение.
    Оцелели няма да има.
    Какво приключение!... ...
      256 
  • Тук идва слънцето

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Тук идва слънцето,
    вълшебен февруари
    (то времето навярно изпревари).
    Тук идва времето,
    оголва темето, ...
      139 
  • Английски дневници: Съседът Пол

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    -Здравей, Питър. Извинявай за безпокойството, бих желал да те помоля за услуга. Малко се учудих, понеже едва се познавахме с моя съсед. Само понякога разменяхме по някоя дума, когато се засичахме на улицата, пред вратите на къщите си.
    -Няма проблеми, Пол – отговорих – Бих ти услужил с удоволствие, с ...
      261 
  • Любов

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Един ден, както вървеше през пустинята, Мириам срещна красив младеж. Той беше войник, стотник, служеше в римския гарнизон, под командването на прокуратора Пилат. В този ден слънцето над Юдея светеше някак странно, не толкова изгарящо, лъчите му бяха нежни и галещи. Младата жена се прибра у дома, лег ...   341  21 
  • Откъснато

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Вали и късно е, а всъщност - рано.
    Откъснато, търкули се небето.
    На клончето отсреща кацна врана,
    снегът затрупа мъката, и - ето,
    че този пухкав сняг вали и в мене. ...
      220 
  • Английски дневници: Кланица

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Всеки път, докато се разминавахме с него в коридора гледах пръстите на ръцете му. Бяха необичайно къси и някак заоблени - като топчета накрая. Липсваха последните фаланги, както и ноктите. Поглеждах и лицето му, докато пушехме навън. Имаше тауирана сълза под лявото око, а на тила - голяма паяжина. П ...   228  10 
  • Стълбата

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Есета
    "Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особе ...   282 
  • И този ден

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    И този ден,
    тук, на планетата
    бавно се сви,
    стопи, замръзна.
    Като голяма капка, ...
      245 
  • Английски дневници: Кутийките на Пол

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Пол Гууд е тийм-лидер в една кланица. Там той отговаря за товаро - разтоварните дейности в транспортния отдел. Пол е на видима възраст от около петдесет, висок, с широки рамене, леко прегърбен. Един ден попитах Пол:
    - Пол, какво правиш, когато се прибереш от работа?
    Пол ми отговори, че не му остава ...
      230 
  • Един да научи

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Един да научи
    и всички ще знаят:
    какво ще се случи,
    къде ще е раят,
    кога ще сполучат, ...
      270  10 
  • Български дневници: Дрога

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Сутринта го намерили на една пейка. Бил почти вкочанен от студа. Една съседка отишла до тях и казала на майка му и брат му къде го е видяла. Те отишли да си го приберат. Бил още жив. След няколко месеца щял да влезе в казармата. Моряк във Варна. Неговата мечта. На клетвата щял да се прибере у дома. ...   162 
  • Глътка

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Глътка страст и капка красота:
    - Виждаш ли какво от мен остана?
    Скрих палежно всяка суета.
    Няма ме. И залезно пристанал,
    непрегърнал летни цветове, ...
      492  12  11 
  • Тук, при този бряг

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Няма нужда от поезия,
    няма нужда от тъги.
    Късно вечер нека слезем
    тук, при този бряг и си простим.
    Нека развълнувано морето ...
      253 
  • Когато няма

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Когато няма суета
    а мислите пътуват надалече
    тогава лятната тъга
    отстъпва ред на есента и вече
    приижда нощната река, ...
      415 
  • Смъртта

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    От малък знам как изглежда смъртта. Първо я видях когато погребваха една леля на майка ми. Празнично облечената леля лежеше в една голяма дървена кутия. Възрастната жена приличаше на заспала. А всички, които бяха дошли да я видят плачеха. Някои - плахо и неуверено, други ридаеха безутешно. Помислих, ...   267 
  • Български дневници: Аз бях

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Запознах се с Матю преди може би петнадесет години. Тогава той беше около седемдесет и пет годишен. Родом от странджанско село, моят нов приятел ми каза, че живее повече от четирдесет години в чужбина. Каза ми и, че това е последното му идване в България.
    Говорихме си за живота му, разказа ми как е ...
      370 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.