Петър1

25 резултата
  • Без думи

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    без думи
    вечери опушени
    безсънни, сгушени
    на пътя
    студ е вън ...
      91 
  • Защото

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    И дали беше мъж
    или дива жена?
    Не попитах, а просто отминах.
    Летен дъжд,
    и среднощна тъга, ...
      86 
  • Коя е тя?

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Някой би казал, че тази история не се е случила. Няма да спорим с него. Друг би повярвал, без да задава въпроси. С него бихме се съгласили. Хората често са склонни да задават твърде много въпроси, да обвиняват невинните, както и да не виждат невидимото. Но нека не им се сърдим, те – хората, просто н ...   177 
  • Черен пирон в сивото небе

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...   94 
  • Бялата и като сварено яйце кожа

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...   153  14 
  • Камъкът

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Докосваш
    леко
    този топъл камък:
    и той живял е,
    някога отдавна. ...
      163 
  • Another

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Аудио Прочити » Прочит - поезия
    Another morning, January frost is out.
    Another lake of dreams I need to cross.
    Another hope is slowly going
    to be swallowed up, or fade away.
    And I am going to remember, ...
      392  12 
  • Синтези

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Ето:
    изгря слънце,
    над рамото ти се показа.
    далечно слънце е,
    а как ни топли само... ...
      126 
  • В нощ като тази

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    В нощ като тази,
    когато
    пиеш вино, сам,
    когато
    си обгърнат от мълчания, ...
      303  13 
  • Лозница на брега

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Лозница на брега
    - пътека в думите:
    разумните, безумните, и кротките,
    невидими са,
    само котките, ...
      179 
  • Съседът Пол

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    -Здравей, Питър. Извинявай за безпокойството, бих желал да те помоля за услуга - малко се учудих, понеже едва се познавахме с моя съсед. Само понякога разменяхме по някоя дума, когато се засичахме на улицата, пред вратите на къщите си.
    -Няма проблеми, Пол – отговорих – Бих ти услужил с удоволствие, ...
      294 
  • Възкръсвам

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Мълчанието е изкуство.
    Нека се прекръстим.
    От толкова ненужни думи
    омерзен, възкръсвам.
      221 
  • Кланица

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Литературни очерци
    Всеки път, докато се разминавахме с него в коридора гледах пръстите на ръцете му. Бяха необичайно къси и някак заоблени - като топчета накрая. Липсваха последните фаланги, както и ноктите. Поглеждах и лицето му, докато пушехме навън. Имаше тауирана сълза под лявото око, а на тила - голяма паяжина. П ...   279 
  • Стълбата

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Есета
    "Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особе ...   316 
  • И този ден (тук на планетата)

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    И този ден,
    тук, на планетата
    бавно се сви,
    стопи, замръзна.
    Като голяма капка, ...
      291 
  • Кутийките на Пол

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Пол Гууд е тийм-лидер в една кланица. Там той отговаря за товаро - разтоварните дейности в транспортния отдел. Пол е на видима възраст от около петдесет, висок, с широки рамене, леко прегърбен. Един ден попитах Пол:
    - Пол, какво правиш, когато се прибереш от работа?
    Пол ми отговори, че не му остава ...
      585 
  • Един да научи

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Един да научи
    и всички ще знаят:
    какво ще се случи,
    къде ще е раят,
    кога ще сполучат, ...
      311  10 
  • Тук, при този бряг

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Няма нужда от поезия,
    няма нужда от тъги.
    Късно вечер нека слезем
    тук, при този бряг и си простим.
    Нека развълнувано морето ...
      291 
  • Когато няма

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Когато няма суета
    а мислите пътуват надалече
    тогава лятната тъга
    отстъпва ред на есента и вече
    приижда нощната река, ...
      469 
  • Смъртта

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    От малък знам как изглежда смъртта. Първо я видях когато погребваха една леля на майка ми. Празнично облечената леля лежеше в една голяма дървена кутия. Възрастната жена приличаше на заспала. А всички, които бяха дошли да я видят плачеха. Някои - плахо и неуверено, други ридаеха безутешно. Помислих, ...   286 
  • Аз бях

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Запознах се с Матю преди може би петнадесет години. Тогава той беше около седемдесет и пет годишен. Родом от странджанско село, моят нов приятел ми каза, че живее повече от четирдесет години в чужбина. Каза ми и, че това е последното му идване в България.
    Говорихме си за живота му, разказа ми как е ...
      406 
  • Иън Джоунс

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Иън Джоунс е малък човек.
    Той е нисък, с малка глава, късо подстриган, леко посивял.
    Не знам дали е семеен, не съм го питал за това. Един ден, докато си говорихме видях на дясната му ръка татуировка. Татуировката беше прост надпис с големи готически букви: "Джейсън Джоунс: 1991-2011".
    Иън е добър чо ...
      425 
  • Късни мисли на разсъмване

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Ако можех отново да се родя бих искал да съм същия.
    Звучи познато и обикновено, нали?
    Хората често търсят необикновеното под лъскава опаковка, в представите им новото е нещо, което ще ги направи по-различни. Но не и по-добри. За добрината рядко се говори и още по-рядко се мисли. Но... да тръгваме ве ...
      279 
  • Някой ден

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Поезия
    Един ден
    камбаните на ада ще замлъкнат.
    Тогава ще продам на сметка розовите очила.
    Онази клетка,
    дето ме отглеждаха във нея ...
      712  11  16 
  • Последният

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...   255 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.