Петър1
66 резултата
“И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито…”
Фиеста - Жак Превер
А ние - млади и съвременни
лежахме голи ...
  136 
Боже, колко сме велики!
Колкото теб, Боже,
и колкото светлината,
с чиято скорост пътуват
нематериалните ни тела: ...
  195 
Преди доста години попаднах на един вестник, издание на арменската общност в България.
Вестникът се казваше „Арарат”, не зная дали се издава все още. Беше интересно композиран - статиите бяха написани както на арменски, така и на български език. Там открих една статия на бургаския учен, писател-фант ...
  324  13 
снегът блести
той светлината отразява
синьобяла
над нас
се смее слънцето ...
  164 
Служителят във офиса;
чистачът и шофьорът;
пекарят и ченгето;
и младите по улиците -
заблеяни във телефоните - ...
  210 
Във свое време
в чашата уиски
или пък във бутилка вино
но червено
като кръв и истина ...
  195 
Холивудската версия от 1962 г. на известния роман от Гогол - “Тарас Булба” представя Тони Къртис в ролята на Андрей Булба - един от синовете на Тарас. В продукцията на Метро Голдуин Майер не участва нито един руснак, или украинец, или поне аз не видях такъв в надписите, с изключение на две имена на ...
  302  16 
Когато дните ти се сливат,
а нощите будуват още,
тогава виждаш как сънят ти
стича се по мокрия прозорец -
превърнал се във пареща сълза.
  229 
Някога до морето ходехме -
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха,
докато намерим джапанките. ...
  282 
Пропуснатите изгреви ме парят,
какво изпуснах златото да търся?
Изгаряше ме лятото,
до болка ме изгаряше
и този миг, ...
  367 
Втурнало се всичко живо да пише. Да рисува и музицира. Да се надпреварва кой е по-добре гримиран, татуиран, пиърсиран.
Аз пък не искам да си пробивам носа както навремето циганите пробиваха носовете на панаирджийските мечки. Горките животни. Не искам някой да ми рисува рози и револвери, китайски йер ...
  538  17 
Мостовете,
които цял живот градим
са отживели:
стъпки хорски -
калдъръмените тропоти; ...
  293 
Събудих се рано, сред нощите ще да е било, не погледнах часовника на неизменния телефон, който се беше изтегнал най-нахално върху нощното ми шкафче, но прозорецът ми беше тъмен. В просъница ми се яви едно стихотворение на Смирненски, в целия му блясък се яви, без да имам и най-малка идея защо точно ...
  556 
Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
  427 
Съдбовни вдъхновения
настъпили са пътя
ветреят се дърветата
не мърдат и не бързат
А ние сме задръстени ...
  444 
Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми е къс ...
  545 
Как се издигаха, Боже, и все по-нагоре:
великолепни,
красиви -
недостижими!
А ние в - земята: ...
  484 
Следи оставяме по пясъка,
но мигом ги вълните заличават.
“Защо ли сме живели?” - ще попиташ.
За да оставяме добри следи.
  399 
Въздъхват розите
по малки принцове
а още пролет е
на май средата
молят се ...
  415 
И все по-малко се мълчи,
и се мечтае:
отвсякъде валят известни истини.
Отнякъде дошли,
от друг записани, ...
  499 
Потъват кръстове - близнаци
в *морето - най-голямото събитие
на пейката поседнал гледа Фотев
запалва си цигара и с очи ме пита:
“Какво направихте? Къде съм?” ...
  624 
Летяхме със зефира
пеперуди пролетни
той още тук е
радостта се връща с него
заедно сме ...
  466 
Ние сме малки епохи:
диаманти и теменужки;
прозрачно-сини;
призрачно-красиви -
докато ни има. ...
  493 
Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...
  751  11 
Гледам снимка на Кафка:
опрян на една колона, засмян,
а до него - жена.
На друга снимка:
паметник на великия Достоевски. ...
  289 
Той, този човек не гледал на себе си много насериозно, и не се имал за голямата работа. На младини, или още като дете научил най-важното в живота правило, да го наречем с тази сложна дума - животоспасяващо. В следващите изречения, ако котка не мине път на разказвача, ще стане ясно кое е това правило ...
  572  14 
Пътеките, които е някой извървял
и думите изписани от някой, преди мен живял
намериха подслон във моята душа.
Душата ми лекува стари рани:
ненавист, страх, омраза, суета. ...
  304 
Лятото свърши и дойде есента. Всъщност – не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение. Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще се получи.
Историята се случи един благодатен четвъртък следобе ...
  886  19 
В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...
  502  11 
Защото няма да простя
обичам без принуда
и усилие
без време в сиви улици
насилени ...
  469 
Лозница на брега -
пътека в думите:
разумните,
безумните,
и кротките ...
  859 
Харесвам - нехаресван:
дните ми препускат.
Те тихо отминават -
несмълчани.
А всяко “не” превръща се в закани: ...
  344  16 
Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм и добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж.
В ...
  586 
Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя: ...
  736  12 
Откакто се помня
си говоря сам -
още от дете съм така.
Когато поотраснах
започнах да разбирам ...
  610 
Ти ще вървиш напред,
а миналото ще те дърпа -
какво е бъдещето аз не знам.
Ти ще вървиш,
а аз до онзи знак - ...
  519 
Тупка и блъска
една тишина.
Иска да влезе,
да ме прегази.
Тътнат отвън ...
  517  10 
На мислите под парещото бреме
топя се като лунна светлина.
А утрото не ще да ме приеме -
аз съм изчезваща звезда.
Обичам всички - искам да помагам, ...
  854  19 
Безкрайни пътища
към топлите морета -
прииждат дните ми,
оставащи напред.
Навън е тихо - ...
  1128 
Малко хора
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...
  1360  11 
Предложения
: ??:??