Защото Бог така ме е създал
Ранена Есен, още не кървиш!
Обагрени са в жълто пак листата...
Все същото те питам, ти мълчиш
а отговорите нашепва само вятъра...
Разлиствам Те, откривам Те в душата ми,
поникваш като стръкче Бучиниш!
Недостижимо тайнство е за всичките гадатели
как пъстроцветна Есен Ти у мен гориш!
Така обичана стихия е Морето...
И аромата на кафе и шоколад...
Върни ме моя Есен там където
Отново ще ме стигне звездопад!
Обичам тъй Живота, Любовта
и полетите, висотата на орела...
Кипи у мене истинска страстта
и си остава жива, щурава и смела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
