Ранена Есен, още не кървиш!
Обагрени са в жълто пак листата...
Все същото те питам, ти мълчиш
а отговорите нашепва само вятъра...
Разлиствам Те, откривам Те в душата ми,
поникваш като стръкче Бучиниш!
Недостижимо тайнство е за всичките гадатели
как пъстроцветна Есен Ти у мен гориш!
Така обичана стихия е Морето...
И аромата на кафе и шоколад...
Върни ме моя Есен там където
Отново ще ме стигне звездопад! ...