16.07.2004 г., 1:51 ч.
Защото луна съм аз а ти си слънце
Устните ми празни думи ще изричат
и жадни ще останат те,
ако от твоите вода не пият,
ако не целунат твоето лице.
Студено ми е, не чувствам топлина,
не си до мен, а ти си мойто слънце.
Днес съм по-студен и от студа.
По-малък чувствам съм от зрънце.
Аз зная - моят път до тебе води,
но съм сляп без твоите лъчи.
Духът ми в мрак от теб създаден броди
и търси твоите очи.
Вода съм, но съм жаден.
И съм въздух, но се задушавам.
Изгрев съм, но ето че залязвам.
Защото луна съм аз, а ти си слънце.
и жадни ще останат те,
ако от твоите вода не пият,
ако не целунат твоето лице.
Студено ми е, не чувствам топлина,
не си до мен, а ти си мойто слънце.
Днес съм по-студен и от студа.
По-малък чувствам съм от зрънце.
Аз зная - моят път до тебе води,
но съм сляп без твоите лъчи.
Духът ми в мрак от теб създаден броди
и търси твоите очи.
Вода съм, но съм жаден.
И съм въздух, но се задушавам.
Изгрев съм, но ето че залязвам.
Защото луна съм аз, а ти си слънце.
© Владимир Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е хубаво!! Особено последният куплет е особено завладяващ. Гласувам с 6
Поздрави -
Страхотно е страшно хубаво и въздействащо поздравления
-
Хлъц...леле,що на мене никой не ми ги пише такива
Сигурно съм много гадна!Браво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
