Jul 16, 2004, 1:51 AM

Защото луна съм аз а ти си слънце

  Poetry
2.2K 0 3
Устните ми празни думи ще изричат
и жадни ще останат те,
ако от твоите вода не пият,
ако не целунат твоето лице.

Студено ми е, не чувствам топлина,
не си до мен, а ти си мойто слънце.
Днес съм по-студен и от студа.
По-малък чувствам съм от зрънце.

Аз зная - моят път до тебе води,
но съм сляп без твоите лъчи.
Духът ми в мрак от теб създаден броди
и търси твоите очи.

Вода съм, но съм жаден.
И съм въздух, но се задушавам.
Изгрев съм, но ето че залязвам.
Защото луна съм аз, а ти си слънце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!! Особено последният куплет е особено завладяващ. Гласувам с 6 Поздрави
  • Страхотно е страшно хубаво и въздействащо поздравления
  • Хлъц...леле,що на мене никой не ми ги пише такиваСигурно съм много гадна!Браво...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...