Защото ме обичаше
Защото ме обичаше и затова
станах по-силна, смела и красива,
повярвах в себе си и чудеса,
почувствах се и аз щастлива.
Познаваше ти всяка гънка
от мойто тяло и душа,
разбираше по-добре от всеки
всеки мой поглед, трепет и тъга.
И плаках, и се смях до тебе,
подкрепяше ме в радост и в беда,
макар понякога да те измъчвах,
прощаваше ми и това.
Ти беше моята опора,
това, което ме държи,
и как сега без тебе
животът ми ще продължи?
Чуваш ли, когато ти говоря,
когато плача аз до гроба,
как нямам сили да си тръгна... -
бушуват болка, гняв, тревога.
Не ме попита дали може да умираш,
не ме предупреди
и все за тебе се оглеждам,
чакам да ме викнеш ти...
Не може просто ей така да ме оставиш,
по дяволите...
всичко в мен крещи,
не е честно, не те пускам,
истерично все повтарям - остани... и остани.
Как искам да се гушна в тебе
и да спре да ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гъсеница Всички права запазени
