15.06.2019 г., 16:05

Защото нямам нищо

687 2 5

ЗАЩОТО НЯМАМ НИЩО

 

Аз съм истински богат,

защото нямам нищо.

Аз владея час и свят,

защото нямам нищо.

Аз на всекиго съм брат,

защото нямам нищо.

 

Аз съм ведър – даже в скръб,

защото нямам нищо.

Аз ценя момента скъп,

защото нямам нищо.

Аз на себе си съм гръб,

защото нямам нищо.

 

Аз съм себе-господар,

защото нямам нищо.

Аз обичам всяка твар,

защото нямам нищо.

Аз на Бог съм пръв другар,

защото нямам нищо.

 

Аз съм с всеки мил и благ,

защото нямам нищо.

Аз пропъждам мраз и мрак,

защото нямам нищо.

А свободен ще съм чак

когато стана нищо!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво...
  • Интересна история и много мъдро отношение към живота и към преходните облаги и почести
  • Поетът и човекът в теб са наясно с много от екзистенциалните проблеми. Ето и нещо, което е в съзвучие с темата на творба ти:
    - Ти кой си? - някой попитал един суфи.
    - Никой - отговорил той - никой съм.
    - А, ти кой си? - на свой ред попитал суфи.
    - Управител - казал важно човекът.
    - После какъв ще станеш? - попитал суфи.
    - Вероятно валия (областен.управител) - отговорил човекът.
    - А после, след това? - продължил суфи.
    - Везир ще стана - казал човекът.
    - А още по-после, какъв ще станеш? - поупорствал суфи.
    - Вероятно садразам (министър - председател), може да стана".
    - Добре, а после? - не отстъпвал суфи.
    - Никой - привел глава човекът, понеже не останали други постове.
    - Ами, какво се надуваш тогава. Аз още от сега съм на поста "Никой", който ти ще трябва да заслужиш след дълги години служба.
  • От философски аспект--имаш всичко!
  • Всеки има много неща. Идеята ми е да не се отнасяме към нищо и към никого като към нещо, което ни принадлежи, нещо, което е наше, наша собственост.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...