14.10.2007 г., 10:12 ч.

Защото птица съм... 

  Поезия
715 0 24
Защото птица съм, небе бъди ми.
Синей със обичта си в топъл ден.
Във полета на ласките си вливай,
пулсиращата сбъднатост във мен.
Защото птица съм, крила бъди ми,
лети с душата ми в едно,
когато нямам сили дъх бъди ми,
и отлети в безоблачното синьо...
Когато се изгубя във безкрая
на вечното туптение на любовта,
небе и огън в мен бъди до края
на вените ми път към свобода. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??