Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14 oct 2007, 10:12

Защото птица съм... 

  Poesía
648 0 24

Защото птица съм, небе бъди ми.
Синей със обичта си в топъл ден.
Във полета на ласките си вливай,
пулсиращата сбъднатост във мен.
Защото птица съм, крила бъди ми,
лети с душата ми в едно,
когато нямам сили дъх бъди ми,
и отлети в безоблачното синьо...
Когато се изгубя във безкрая
на вечното туптение на любовта,
небе и огън в мен бъди до края
на вените ми път към свобода.
И никога от мен не се отричай,
веднъж щом бил си... с мене остани,
сияние на моята нежна сила,
ти сбъднатост на моите мечти.
Ще бъда твоята пътека чиста.
Луна ще съм, а може би звезда...
И слънчева любов, която, нежна,
прелива в твоята душа...
А ти във мене се вълнувай,
когато съм море със сълзи от любов,
тогава във вълните ми откривай
на своят полет - устрем за живот.
Тогава със искри от нежност
при теб ще сляза с богослов,
най-топлата и свята обич
на твоята сънувана любов...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??