Oct 14, 2007, 10:12 AM

Защото птица съм... 

  Poetry
710 0 24
Защото птица съм, небе бъди ми.
Синей със обичта си в топъл ден.
Във полета на ласките си вливай,
пулсиращата сбъднатост във мен.
Защото птица съм, крила бъди ми,
лети с душата ми в едно,
когато нямам сили дъх бъди ми,
и отлети в безоблачното синьо...
Когато се изгубя във безкрая
на вечното туптение на любовта,
небе и огън в мен бъди до края
на вените ми път към свобода. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??