Защото птица съм...
Защото птица съм, небе бъди ми.
Синей със обичта си в топъл ден.
Във полета на ласките си вливай,
пулсиращата сбъднатост във мен.
Защото птица съм, крила бъди ми,
лети с душата ми в едно,
когато нямам сили дъх бъди ми,
и отлети в безоблачното синьо...
Когато се изгубя във безкрая
на вечното туптение на любовта,
небе и огън в мен бъди до края
на вените ми път към свобода.
И никога от мен не се отричай,
веднъж щом бил си... с мене остани,
сияние на моята нежна сила,
ти сбъднатост на моите мечти.
Ще бъда твоята пътека чиста.
Луна ще съм, а може би звезда...
И слънчева любов, която, нежна,
прелива в твоята душа...
А ти във мене се вълнувай,
когато съм море със сълзи от любов,
тогава във вълните ми откривай
на своят полет - устрем за живот.
Тогава със искри от нежност
при теб ще сляза с богослов,
най-топлата и свята обич
на твоята сънувана любов...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
