Защото птица съм, отлитам
Дали защото толкова те исках,
си фантазирах приказка безкрай,
или защото в мене се разплиска
с вълна, която няма бряг и край.
И се въртя във кръг от мисли
за теб, за мен, и всички спомени,
които ме заплитат безпосочни
в кълбо от срещите неслучени.
Не се сърди на мен и времето.
Била любов не се забравя лесно.
За мен е слънцето приклекнало,
ала за теб го искам да е цяло.
Да се усмихваш, даже във съня си,
когато мене не сънуваш,
да си щастлив и пак да бъдеш себе си,
какво, че мене няма да ме имаш...
Аз бях във теб сълза и цвете.
Любов посях, горях в пожар.
Съдбата ми така обрече,
теб само да желая с тази жар.
Но времето ми в теб преми се.
Превърна се във навик, да ме имаш.
А аз съм птица и отлитам,
защото много още те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
