не ще запълнят
болката ни
думите
и раните не
ще превържат…
ни очите
и тишината
няма да си тръгне
от ръцете ми
щом стъпките
се сляха
сред вълните…
…
не ще си тръгне
лятото
от струните
и птиците…
не ще го извървят…
щом в утрото
преляха
сенките
щом още
слънцето е
кръстопът…
…
и хиляди
пътеки
да пребродим
не ще открием
в утрото
съня
защото птиците
гнездят
напролет...
а в нас прелива есента…
© Бехрин Всички права запазени