... пътеките...
не ще запълнят
болката ни
думите
и раните не
ще превържат…
ни очите
и тишината
няма да си тръгне
от ръцете ми
щом стъпките
се сляха
сред вълните…
…
не ще си тръгне
лятото
от струните
и птиците…
не ще го извървят…
щом в утрото
преляха
сенките
щом още
слънцето е
кръстопът…
…
и хиляди
пътеки
да пребродим
не ще открием
в утрото
съня
защото птиците
гнездят
напролет...
а в нас прелива есента…
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
