the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
1.09.2007 г., 13:38 ч.

Защото се страхувах... 

  Поезия
552 0 4
Колко ли пъти за мен си тъгувал,
колко ли вместо това си пирувал?!
Колко ли с мен си се сбогувал,
но нощем от съвест пак мен си сънувал...
Колко ли пъти желаел си друга,
а аз за честността ти била съм в заблуда...
Колко ли още ти криеш от мен -
аз все повече те искам,
а ти все по-студен...
Колко ли голяма грешка пак правя,
че живота си така на теб отдавам?!
След време какво ли ще мислиш за мен,
ще пазиш ли всичките тайни, които ти открих,
ще помниш ли цялата обич, която ти подарих?!
Ще помниш ли погледа ми влюбен
и сълзите ми в очите, всеки път, щом си отивах...
Аз винаги ще помня как силно те обичах,
как ден и нощ за тебе питах!
Как винаги от нещо те ревнувах,
защото да не те загубя безумно се страхувах!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И каква полза от този страх?
  • Поздрав!
    Стиха е много истински и наистина е много хубав!!!
  • Браво, Теди!
    Разчувства ме стиха ти!
    Поздравче и се дръж!
  • Браво Теди , да изречеш на глас страховете си е огромна смелост.Мига преди първата сълза е най -страшен , когато нещо в гърлото засяда и устните пресъхват , а ръцете треперят от безсилие , ние с теб можем да пишем дори и в такива мигове -пожелавам ти да можеш да твориш със сърце и душа дълго време без излишни страхове .С любов ще побеждаваш винаги !
Предложения
: ??:??