Защото сме любов
В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи.
– Чети ме като Брайлова азбука!
Аз въпросително в ръцете ти ще се извивам.
На устните ти меки под капчука,
от мократа ти нежност, ще отпивам.
– Пламъци рисуват по лицето ти.
Дъждът навън е ангелско пиано.
Косите ти утихват във ръцете ми.
Не тръгвай, моя малка Лориана!
– Сърцето ми тупти във циферблата.
Ще спре напълно в уговореният час,
във който времето, готово за разплата,
ще ни напомни, че е свършило за нас.
– Измъкнах на часовника стрелките.
По дяволите времето и възрастта!
Желая те, божествено те сричам.
Танцувай с мен от тук до вечността.
– Притискай ме към себе си ревниво,
че вещици ме дърпат в тъмна бездна.
Извън обятията ти, спирам да съм жива.
Изпуснеш ли ме, просто ще изчезна.
– Душите ни в спирала са преплетени.
Държа те като крехко малко цвете.
Ще пламне от безумия вселената,
ако дори ресничка някой ти отнеме.
– Тогава ме приший към твойта кожа!
Нощта ще падне скоро. Като гилотина.
Проклета да е, мили, ако може
да среже любовта на половина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jane Doe Всички права запазени
))
