Защото сме любов
В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи.
– Чети ме като Брайлова азбука!
Аз въпросително в ръцете ти ще се извивам.
На устните ти меки под капчука,
от мократа ти нежност, ще отпивам.
– Пламъци рисуват по лицето ти.
Дъждът навън е ангелско пиано.
Косите ти утихват във ръцете ми.
Не тръгвай, моя малка Лориана!
– Сърцето ми тупти във циферблата.
Ще спре напълно в уговореният час,
във който времето, готово за разплата,
ще ни напомни, че е свършило за нас.
– Измъкнах на часовника стрелките.
По дяволите времето и възрастта!
Желая те, божествено те сричам.
Танцувай с мен от тук до вечността.
– Притискай ме към себе си ревниво,
че вещици ме дърпат в тъмна бездна.
Извън обятията ти, спирам да съм жива.
Изпуснеш ли ме, просто ще изчезна.
– Душите ни в спирала са преплетени.
Държа те като крехко малко цвете.
Ще пламне от безумия вселената,
ако дори ресничка някой ти отнеме.
– Тогава ме приший към твойта кожа!
Нощта ще падне скоро. Като гилотина.
Проклета да е, мили, ако може
да среже любовта на половина.
© Jane Doe All rights reserved.
))
