Ще ми се да имам броня,
с нея да не може никой да ме нарани.
По-могъща да съм от Закона.
Всеки дръзнал да не спази,
после скъпо да плати.
Ще ми се да съм безгрешна.
И аз не искам никой да раня.
Но по човешки все съм грешна
и скъпо си заплащам след това.
Когато болката е твърде силна
съм се молела сърцето ми да спре.
Или пък в робот да се превърна.
Прости ми, Боже, за тия мои грехове.
Дано поне научих нещо.
Дано духът си вече закалих.
Дано не ви изглеждам смешно.
Но именно защото съм човек,
сама на себе си простих.
© Виолета Всички права запазени
Зарадва ме
Поздрави и на теб.