14.09.2024 г., 8:45

Защото съм любов

532 0 0

Колко ли вълни съм пропуснала,

когато сушата ме е давила,

счупени криле съм превързвала

(и небето обичам, и земята).

 

Дом си строих в клоните

на мечтите, обрасли с чувства.

В него отгледах децата си,

преживях земетръсите на съдбата.

 

Господи, ти си свидетелят

на всички бразди по лицето ми -

бях и чиста, и свята, и грешница,

само по лист от смокиня в душата.

 

Път съм давала когато ми липсва,

а на всичко отгоре и истински.

Аз – Начало, аз – Край на Земята.

А душата ми мълком никне из пясъка.

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...