14 сент. 2024 г., 08:45

Защото съм любов

505 0 0

Колко ли вълни съм пропуснала,

когато сушата ме е давила,

счупени криле съм превързвала

(и небето обичам, и земята).

 

Дом си строих в клоните

на мечтите, обрасли с чувства.

В него отгледах децата си,

преживях земетръсите на съдбата.

 

Господи, ти си свидетелят

на всички бразди по лицето ми -

бях и чиста, и свята, и грешница,

само по лист от смокиня в душата.

 

Път съм давала когато ми липсва,

а на всичко отгоре и истински.

Аз – Начало, аз – Край на Земята.

А душата ми мълком никне из пясъка.

 

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...