Защото съм различна
Обичаш ме, защото съм различна.
По нощите, когато всички спят
две шепи синева в съня ти вричам
реша ли, че към тебе ще летя…
И паля тъмнината в две зеници
( студено ми е, няма ли звезди).
Живея небосводно, като птица
която гони утрото с мечти.
Жадуваш ме. И пак съм непозната,
различна от сега и от преди.
Такава, дето носи своя вятър
и нощем те целува с куп звезди.
Сънуваш ме. Но раждат се въпроси-
от тук къде и после докога?
Успя ли във съня си да докоснеш
онази, непокорната жена
която ти дарява жар сред зима
и по която твоя ден гори?
Днес знаеш сто причини да ме имаш,
какво, че съм различна от преди…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Поздрави!!
