Дъждът те доведе пред моята врата
Във вечер на прохлада и свежа тишина.
Сърцето ми спечели с чистата душа,
Прозираща през поглед на утринна тъма.
Обичаш ме силно и въпреки мен,
Отвръщам със същото с поглед пленен.
Дъждът си отиде, останахме двама,
Посрещаме есени, зими, лета...
А чистият поглед остана,
Посреща ме сутрин с кафе във ръка.