Защото те има

Oct 21, 2015, 6:27 PM

Poetry » Love

277 0 0

Дъждът те доведе пред моята врата
Във вечер на прохлада и свежа тишина.

Сърцето ми спечели с чистата душа,
Прозираща през поглед на утринна тъма.

Обичаш ме силно и въпреки мен,
Отвръщам със същото с поглед пленен.

Дъждът си отиде, останахме двама,
Посрещаме есени, зими, лета...

А чистият поглед остана,
Посреща ме сутрин с кафе във ръка.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Защото те има

Свързани произведения

Comments

Random works