Защото те обичам!
Защото те обичам. Без да искам.
Вероятно първото ужасно ми личи.
Не мога да го скрия с листите.
Смълчано и написано... боли.
А аз не искам, както вече казах.
Не смогвам да износя две морета.
Изплаках безвиновно всички залези.
И нямам вече изгреви в сърцето...
Защото пък ръцете ми са празни,
макар да те докосвам всеки път.
Душата си жестоко да наказвам,
с вината, че и аз желая плът...
И тъй ще се залъгвам. Имам нужда.
Илюзии. Болящи са. До вричане.
Моретата стихийно в мен
събуждат се.
Дали защо? Защото те обичам!...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
