Защото те обичам. Без да искам.
Вероятно първото ужасно ми личи.
Не мога да го скрия с листите.
Смълчано и написано... боли. 
А аз не искам, както вече казах. 
Не смогвам да износя две морета. 
Изплаках безвиновно всички залези. 
И нямам вече изгреви в сърцето... 
Защото пък ръцете ми са празни, 
макар да те докосвам всеки път. 
Душата си жестоко да наказвам, 
с вината, че и аз желая плът... 
И тъй ще се залъгвам. Имам нужда. 
Илюзии. Болящи са. До вричане. 
Моретата стихийно в мен 
събуждат се. 
Дали защо? Защото те обичам!...

Стихопат. 
Danny Diester