1.02.2008 г., 15:25

Заслушвам се в тишината

709 0 13
 

Заслушвам се в тишината,

красиво в нея да усетя.

Да й изгоня самотата,

пътя с душевност да осея.

 

 

 

В нея много красота се крие,

пълно с вълшебство и копнежи.

Всеки може малко да открие

от своите любовни стрeмежи.

 

 

 

Усещам, до мен сега се приближава.

Без страх! Като истинска богиня.

В нежност себе си да отстоява,

че за любов не е просякиня.

 

 

 

Приказно тъгата тя приспива

с ласката на любовта.

После на пръсти си отива

и оставя капчица сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...