Забъркаш ли отровата – изпий я,
докато ври смърдящата и плът,
тъй жадна да обрича всичко живо,
което пъпли по наземният си път!
Забъркаш ли отровата – плисни я
в очите на загниващата кал,
по тялото, що устни гадни впива
във звучна тръпка с упояващ чар!
Забъркаш ли отровата – разливай,
да капе бавно по угасващата плът,
а капките полека да изстиват,
в парченца лед, под каменната гръд!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени