Забъркаш ли отровата – изпий я,
докато ври смърдящата и плът,
тъй жадна да обрича всичко живо,
което пъпли по наземният си път!
Забъркаш ли отровата – плисни я
в очите на загниващата кал,
по тялото, що устни гадни впива
във звучна тръпка с упояващ чар!
Забъркаш ли отровата – разливай,
да капе бавно по угасващата плът,
а капките полека да изстиват,
в парченца лед, под каменната гръд!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
